Всеки казва, че е изморително да носиш маска, да се преструваш на друг и да не бъдеш това, което всъщност си. Изморително било да бъдеш лицемер, да криеш чувствата си от другите...
Е аз не съм съгласна!
Изморих се да бъда себе си, да бъда откирта с всеки, да казвам истината в очите, да показвам емоциите си. Изморих се винаги да бъда добра, да помагам и да подкрепям. Изморих се да бъда неразбрана, лъгана и използвана заради това, което съм! Уморих се всеки да знае какво мисля за него само като погледне в очите ми или изражението на лицето ми. Уморих се да бъда добрата приятелка, която всичко разбира и всичко прощава. Уморих се! Уморих се да бъда себе си!
Колко жалко звучи! Аз самата се чувствам жалка! Измамена в очакванията си, че ще получа същото, което давам.Омръзна ми да бъда наивната глупачка, която никога не може да прецени хората, защото смята, че както тя показва себе си, така и другите ще го направят. Пълна заблуда!
Искам да изкрещя стига, а нямам сили дори да го прошепна!
Изморих се да вярвам в хората, в доброто, в истината!
Чудя се аз ли съм сбърканата, че разсъждавам по този начин или хората, с които се сблъсквам?! 
Мислиш си, че познаваш някого, доверяваш му се, смяташ го за един от най-близките си хора и накрая се чувстваш предаден и изоставен! Боли! Боли много! Боли да бъдеш предаден и разочарован от приятел. Боли, когато си неразбран, когато си нечут, когато се окажеш сам!
Дали ще имам сили да продължа да бъда себе си, да запазя себе си и да не се превърна в безчувствена маска?!
Дали все още има хора, които заслужават да бъдеш добър с тях, да ги подкрепяш, да им помагаш и да знаеш, че няма един ден да се събудиш и да осъзнаеш, че всъщност отново си бил използван?!